Христо Вълев Илиев се ражда през 1908  във Варненската Околия в бедно семейство.Учението му се отдава и има добри бележки. Като млад се среща с бъдещата си жена - Стефанка, от която има две дъщери наречени Павлина и Снежана (виж родословното дърво по-горе). Осигурява им спокоен и добър живот бидейки отдаден на работата и семейството си той се грижи нищо да не им липсва. По тъжно стечение на обстоятелствата България пада под комунистическо робство и той бива убит, тъй както и други хора от каймака на българската нация, или просто казано - елита на страната.


Христо Илиев (1908-1945) оставя голяма следа в историята на майчиния ми род. Сега, когато аз живея едно поколения след него, моят пра-дядо, България вече не е комунистическа държава. Това ми дава шанс спокойно да говоря и разисквам този исторически период и тази личност, която тогава е обявена на за "враг на народа" защото се е борила против комунистите и навярно много комуняги са си изпатили в тази борба. Кръвта на нашия род ще бъде с гордост носена във вените ни! Историята трябва да се знае и ние ще се погрижим идните поколения да знаят историята на офицера, който е един от няколкото видни хора в родът ни. Историята е най-неподкупната наука, тъй като нито парите, нито времето могат да заличат една историческа истина. Двадесет години след падането на комунизма неправдите не са забравени. Убийствата на видни политици, военни и хора на изкуството не са забравени, нито пък някога ще бъдат простени!
За жалост не успява да завърши образованието си навреме (средното), тъй като се е наложило да си намери работа и да помага с допълнителни пари на семейството си. Така за кратко преустановява учението. Роден с призвание да бъде истински мъж на място той завършва образованието си, а след това бива приет във Военното Училище. На 26 годишна възраст, на 25.10.1929г. той става боен пилот, завършвайки 45ти випуск на Военното Училище. Със следният успех:
Офицер авиатор от БА с чин:

Служил като:

Навигатор-авиатор, командир на крило в смесен орляк, командир на крило в изртебително, морски и разузнавателно ято, началник на училище за бордни екипажи, командир на бомбардировъчен орляк.

Командир на 2-ри въздушен щурмови полк - Граф Игнатиево

Поверително служебно писмо № I- 1023 / 28/09/1943 на 04/10/1943 приел във всяко отношение командването на 2-ри въздушен щурмови полк от майор Пейчо Пейчев.
Както стана ясно, от текста по-горе, през Втората Светова Война офицер Илиев е бил командир на щурмови полк. Бойните мисии не са били много, тъй като цар Борис е отказвал да прати войници в помощ на Германия. Далеч не всичко е било толкова мирно обаче.Партизаните в България с тяхната подривна и престъпно-терористична дейност (като атентата в катедралата "Ал. Невски" в 1923), която включва и убийства, идват в повече на народа и държавата. Тук е момента военните да се намесят и да отговорят на агресията. Понеже партизаните са се криели в горите, за това и им викат шумкари, военните са пращани да бомбардират техните скривалища. Офицер Илиев е пращан не веднъж на такава мисия. Навярно е приемал мисии срещу комунистите с охота, тъй като е бил настроен про-германски и разбира се е бил на страната на Германия. Често си е говорил и кореспондирал с германски колеги. Владеел е немски. Летял е на Junkers JU87 D3 "Stuka" ("Щука") - най-страховития пикиращ бомбардировач от ВСВ. Специализирал е летене и в нацистка Германия (Третия Райх), откъдето е получил и медал.
По-горе споменах, че никак не ги е тачил и че е пращан на мисии срещу тях. Сега ще разберем, че и не си е поплювал да ги затрива. Защото те са терористи, тормозили цялото мирно население. Този тормоз се състоял в убийства, терористични зверства, кражби и по-големи обири.За това, когато офицера залавял такива престъпници както той, така и всичките му колеги били безкомпромисни. Смърт и само смърт.

Месец май 1944г. по негово нареждане са арестувани 35 души - комунисти, жители на град Пловдив. Закарват ги по шосето край Бяла Черква в Родопите, където са били разстреляни.През същия месец май и юни на същата 1944 г. съвместно с полицейските органи са извършвани много хайки по преследване и залавяне на партизани. В една от многото на 18.05.1944 е бил убит Александър Христов Димитров "Сашо" секретаря на ЦК на Р.М.С. Срещу всички заловени комунисти офицер Илиев е заповядвал нечовешки инквизиции, извършени от офицери от поверения му полк.
В края на войната на 9 септември 1944г. България минава на страната на "Съюзниците". това става, защото е извършен преврат последвал окупация от руска страна. Народа е обичал германския си боен другар, тъй като те ни връщат всички отнети земи, включително и Македония. След този преврат довчерашните бойни другари се превръщат във врагове. Офицер Илиев обаче отказва да бомбардира германците и когато е пращан на мисия дава знак, че идва с мир (летците имат специален знак), кацал е и си е говорил с тях.

Когато Отечественият Фронт идва на власт започва чистка върху каймака на българската нация. Българския елит трябва да бъде избит, за да може да се отворят вратите към него за онези пияндурници, крадци и обирджии на мандри, но и най-вече национални предатели - комунистите. Първо започват да избиват политиците, след това военните и накрая избиват интелигенцията на нацията. Най-доброто от българския генофонд бива заличено. Разбира се офицер Илиев няма как да бъде пропуснат. Ето я смъртната присъда:


гр. Пловдив, 9март, 1945г.
Председател: Исак Яков Каталан

Признава подсъдимия Христо Вълев Илиев о.з Майор родом от с. Боаз-Кесен, Варненско, а жител на гр. Варна, 41 годишен, българин, ист. православен, грамотен, женен, не осъждан ЗА ВИНОВЕН за кдето през м. май 1944г. по негово нареждане са били извършени арести на 35 души жители на гр. Пловдив и с. Стряма,Падарско, Стрелци, Борец и Генерал Николаево. Мижете са заларамо пт ареста в с. Калояново Пловдивско и закарани по шосето край Бяла Черква в Родопите където са били разстреляни. Христо Вълев Илиев се признава за виновен в това, че през м.май и юни 1944 година са нареждали и организирали хайки съвместно с полицейските органи за преследване на нелегални в гр. Пловдив, като при една от тях, а именно:

На 18.V.1944г. е бил убит Александър Христов Димитров "Сашо" секретар на ЦЛ на Р.М.С; че Христо Вълев Илиев е нареждал нечовешки инквизиции на задържаните лица извършени от официери от поверения му полк, вследствие на което и в резултат от тежките побоища е починал Боян Ташевски от с.Търнова, Белослатинско.

Поради това и на основание чл.2, т.7 от наредбите закон за съдене от народен съд и пр. и чл.4 от с.з ГО ОСЪЖДА ДА ИЗТЪРПИ НАКАЗАНИЕ:

ХРИСТО ВЪЛИЕВ ИЛИЕВ НА СМЪРТ  И ДА ЗАПЛАТИ 5, 000, 000 /ПЕТ МИЛИОНА/ ЛЕВА ГЛОБА ЗАМЕНИМА ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ С ПО ШЕСТ МЕСЕЦА ТЪМНИЧЕН ЗАТВОР.

Председател:
/п/ И. Каталан
1/п/ Б. Христев
2/п/ Ф. Гявуров

Членове:
3/п/ П.Г. Мечев
4/п/ И.Т Михайлов
Главният председател на делото е евреин, както се вижда и по името му. Евреи са и болшинството комунисти в Съветския Съюз, както и в България. Колко типично за тях. След прехода всички осъдени от т.нар. "народен съд" бяха обявени за жертви на комунистическия режим и последвалите го репресии при налагането му.По идентично нечестен начин е осъден и Рудолф Хес - човека излетял до Англия, за да потърси примирие и дясна ръка на Хитлер. Той казва, пред заседателите на известния като "Нюрнгберски процес":

"Наричате се съдии, но всъщност сте просто

палачи, които са глухи за гласа на съвестта!

Вие мразите народа на поетите и мислителите и

искате с нас да ви коленичи в прахта цяла Германия!



Правите се на горди, вие, които изричате големи думи!

Говорите за бог, свобода и справедливост, а всъщност

се подигравате и с бога, справедливостта и свободата,

като обявявате победените за виновни!


Оставете присъдата си в чантата, защото

ние отдавна знаем какво ще се случи с нас!

Един ден обаче от нашата пепел ще се

надигнат отмъстителите за това убийство!


Вие сте пленници на собствените си дела

и един ден ще дойде деня на разплатата!


Нашият Нюрнберг е зад гърба ни, но вие

тепърва ще трябва да изживеете своя!"


И така Христо Илиев се оказва поредния достоен българин, който комунистите затриват. Само за една нощ са произдевдени в офицерски чин над около 40 човека - комунисти, които идват на мястото на такива като Илиев. Тъжно, но факт. Жена му, Стефанка, не веднъж е разговаряла с евреина, който е бил главен председател на делото - Исак Каталан. Той и е обяснил недвусмислено, че делото е предрешено още преди започването му, а заповедите не идват от България. Познайте откъде! От Русия разбира се! Когато е воден за разстрел, целия във вериги, една жена спира него и момчето до него и ги запитва: "Какво толкова сте виновни, че ви водят с вериги, момчета?" Тогава момчето до Илиев отговаря:

"Виновни сме, че обичахме България!"
Последно обновен: 11/07/2009
- Този знак, поставен до даден абзац от текста означава, че е преписан от определен документ, което го прави 200% достоверен. Ползваните документи са: Извадка за офицера, поискан от Военният Архив, Смъртната присъда, Дипломите (както за завършеното военно училище, така и за награжденията му). Останалата част от текста се крепи на разказите на неговата по-малка дъщеря - Павлина.